Jump to content

Wp/kum/Жугърафия

From Wikimedia Incubator
< Wp‎ | kum
Wp > kum > Жугърафия

Жугърафия (яда жугърапия, жагърапия, география) (бырынгъы юнанча γεωγραφία — ерни сыфатлав, «ер» γῆ + γράφω «язаман, сыфатлайман») — Ер юзюню гьакъында ва дюньядагъы табиъи затланы уьстюнде бир билимдир. Жугърафия бырынгъы илмулардан бириси. Башлапгъы аслулары эллин девюрде салынгъан. Оланы бир натижагъа гелтирген Клавдий Птолемей I асруда. Хариталыкъ жугърафия илмуда аслу ерни тута. Замангъа гёре янгы къайдалар ачылса да, хаританы къолланагъаны бир де кемимей.

Белгили жугърафия алимлери[edit | edit source]

Герардус Меркатор
  • Эратостенес (276BC – 194BC) – Ер юзюню гёлемbни санагъандыр.
  • Страбон (64/63 BC – ca. AD 24) – "Географика" китабны язгъандыр, о замангъы жугърафияны ахтарывуну бир тек белгили этеген китабыдыр.
  • Птолемей (c.90–c.168) – "Geographia" деген китапгъа Юнан ва Румалы билимни топлангъан.
  • Ал-Идриси Мугьаммат (арапча أبو عبد الله محمد الإدريسي; латинче Dreses ) (1100–1165/66) – Нузгьат ал-Мушгьатны муаллифи.
  • Герардус Меркатор (1512–1594) – инноватив хариталыкъчы, меркатор проекцияны къурду.
  • Александр фон Гьумболдт (1769–1859) – модерн жугърафияны ата къурувчугъа гьисаплана, "Kosmos" китапны публиклешди ва биожугърафия тюптармагъыны къурувчу.
  • Карл Риттер (1779–1859) – модерн жугърафияны ата къурувчугъа гьисаплана, Берлин университетни биринчи баш ерини тутгъан.

Китаплар[edit | edit source]

  • География // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907.